ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ ОТ ВЪТРЕШНИЯ ГРАД
На едно от най-представителните места във Вътрешния град е разкрит великолепен църковен храм. Близостта му до Дворцовия комплекс посредством улица, дълга 30 м и широка 1,50 м, го определят като Владетелска базилика и част от великолепния дворцови ансамбъл. Внушителните ù размери от 47,50 м дължина и 21,10 м ширина я превръщат във втората по големина българска църква, която е открита по нашите земи. В храмът се е влизало от запад в триделен външен притвор или екзонартекс, следва второ преддверие или нартекс. Централното помещение е разделено на три кораба и завършва с обширно и дълбоко предолтарно пространство, с три апсиди. Предполагаемата ù датировка е ІX в. и се свързва със строителството на монументални църковни сгради, след християнизацията на Средновековна България при княз Борис І. По всяка вероятност, през този първи строителен период, храмът не е включвал външния притвор. Следи от допълнителен вход са открити от юг на притвора, като вероятно е имало вход и симетрично от север. Подът на преддверието е бил настлан с големи мраморни плочи, а през втория строителен период от Х в., е било добавено и външното преддверие с почти квадратни помещения, разположено от север и юг. Следите сочат, че в северното помещение е имало вита стълба за втория етаж. Трябва да отбележим, че външният притвор престава да съществува през втората половина на ХІ в. Градежът е от специално издялани и еднакви по размер блокове от варовик, с дължина над един метър, както и фрагменти от мраморна и варовикова архитектурна декорация – капители, бази, облицовъчни плочи и др. Владетелската църква има подчертан представителен характер, за което говорят, освен подовата настилка от мраморни плочи, цветните кубчета, оформящи плетеница в стил opus sectile. Тези плетеници оформят шест успоредни ивици в централния кораб, като пространството между тях е също настлано с бели мраморни плочи. Владетелската църква, вероятно извисяваща се на височина от 20 м, заема важно място в градоустройството на Втората българска столица. .
Най-представителното място във Вътрешния град на Втората българска столица заемат двете основни сгради на Дворцовия архитектурен ансамбъл. Корпусите в комплекса са Големия дворец, наричан още Тронна палата, от изток и Малкия дворец известен и като Жилищен, от запад. Те са свързани посредством триделна сграда. Към комплекса спадат още Представителната сграда, южно от Малкия дворец и на изток - Владетелската базилика. Пространството между сградите се е изпълвало от площади, покрити с масивни варовикови плочи. Под тях минават части от водопроводната и канализационна системи. В североизточния ъгъл на Тронната палата се разкрива трасе от улица, която свързва тази част от Дворцовия комплекс със Северната порта.
Главната постройка в архитектурния ансамбъл е Тронната палата. Сградата, която е издигната през столичния период, е с правоъгълен план, с дължина 35 м и ширина 22 м, ориентирана по посока север-юг. Главният корпус се състои от приземие и горен етаж. Приземието е разделено на две части – северна и южна. Северната секция на приземието представлява преддверие, разделено на три помещения. Тук е бил официалният вход, от който, посредством стълба, се влиза в главната зала на втория етаж. Южната част на приземието е разделена от надлъжни зидове на главно помещение, фланкирано с по четири правоъгълни помещения. Средният надлъжен зид поддържа пода на главната зала. Тронната зала е била с правоъгълен план, разделен на три с колонади, оформящи два странични коридора. Предвид входа от север, вероятно тронът на владетеля е бил разположен от южната страна на централно място. Дворецът е бил с височина около 22 м. При проучването на сградата са отрити забележителни образци на декоративната каменна пластика: бази, колони, капители, корнизи и др.
От северозападния ъгъл на Големия дворец се очертава триделната монументална постройка към Малкия дворец. Фасадата на тази сграда представлява продължение на северната фасада на Тронната палата. Сградата е осигурявала „топлата връзка” между двата основни корпуса.
Жилищният дворец е разположен в западната и най-висока част на Дворцовия комплекс. В приземие, сградата е с правоъгълен план и посока север-юг. Основата е построена върху останките на сграда от предстоличния период, завършваща с полукръгла ниша на юг. Около ранната сграда е била издигната масивна каменна стена. В северната част на новата сграда е оформено преддверие с вход от север. От тук се е преминавало към главната южна част на сградата, която стъпва върху пространството на по-ранната постройка, посредством изкуствен насип. Този участък претърпява няколко промени през столичния период, като е преустроен в централно разположен надлъжен тесен коридор и девет странични помещения.
Следващото голямо преустройство на комплекса настъпва в следстоличния период, през ХІІ в., и касае Малкия дворец. Променя се характера и предназначението на комплекса. Свободните площадни и дворни пространства са застроени. Оформят се жилищни и производствени части на квартала. Развива се и некропол. Блясъкът на старата столица отстъпва място на ежедневния градски средновековен живот. .
На юг от Малкия дворец е оформен и организирано застроен двор, в който са се издигали две постройки. Оформянето на този югозападен двор, който поради местоположението си е неделима част от Дворцовия ансамбъл, е осъществено не по-рано от края на IX-X в. Добър хронологически показател за това е намерената в строителното ниво на оградната стена, от запад, монета на византийския император Лъв VI (886-912).
Сграда 1 се намира в северната част на двора, непосредствено пред южната фасада на Малкия дворец. Цялата застроена площ е 252 кв.м. Сградата е издължена верижна постройка и се развива на дължина 36 м от запад към изток, разпределена на седем помещения. Седем метра е дължината на постройката от север към юг. Структурните ù части са отделени с успоредни преградни стени. Верижният план на сградата е познат от ред други постройки в ранната средновековна архитектура и в самия Преслав. Към двора и сградата е можело да се премине и на кон, за което говорят съоръжените полегато рампи.
Без съмнение сградата е била жилище, но с временен характер. Напълно е възможно тя да е била от типа на т.нар. павилиони – постройки в дворна и градска среда, свързана с владетелските дворци, използвана за отмора и размишления, или за приемане на гости.
Сграда 2 е била издигната в този двор едновременно или почти едновременно с първата. Разположена е на 20 м северно от южната фасада на Сграда 1. Има същата ориентация на дългата си ос. Основите оформят сграда с правоъгълен план с надлъжна ос изток-запад. Към изток се оформя голяма правоъгълна зала, а към запад – преддверие. Дебела 5 см замазка от хоросан в западната част на пода показва, че той е бил настлан вероятно с мраморни плочки в опус сектиле.
Тази сграда е със специални функции, от типа на триклиниите или павилионите, за приеми в дворцовите центрове на Изтока и Запада. Очевидно двете сгради са обвързани със сходни и допълващи се функции, което още повече подсилва затварянето им в един двор.
Най вероятно става дума за сгради от два типа, които в Константинополския дворец се наричат триклинии- постройка с голяма зала предназначена за приеми с различен характер. Оформянето на комплекса на югозападния двор е не само въпрос на оформяне центъра на дворцовия град, а и необходимост. Княжеският и царски резиденциален град е чувствал необходимост от различни по функции сгради, нуждата от които вече била доказана в Константинополския дворцов живот. И на българският владетел са били необходими отделни, изолирани в общата система на дворцовото оформление, зали и павилиони, каквато роля е трябвало да играят и двете постройки на югозападната тераса, а вероятно и други, неизвестни засега.
В допълнение трябва да отбележим, че северната стена на Сграда 1 стъпва върху основите на ранния Преславски аул.
Постройка със сложен план и монументален градеж от каменни блокове. Сградата е ориентирана с дългата си ос в посока север-юг и е с размери 22x17 м. Приземието ù е разделено на три части, всяка от които е разделена на няколко помещения. Официалният вход е от север и въвежда в централната част на сградата. Страничните ù части се състоят от три помещения, средните от които са с дължина 11 м, а крайните са по-малки и имат почти квадратен план. В западните по-малки помещения са вградени кръгли тухлени колони за вити стълби. Сградата е свързана с Патриаршеската църква от изток с две редици от колони, които са носили покрита галерия. При проучванията на сградата са намерени корнизни дялове, които са част от архитектурната декорация. Подовата настилка е от мраморни плочи.
Дворцовата църква е разположена в средата на ансамбъл от сгради, формиращи Преславската Архиепоскопския или т.нар. Патриаршески комплекс. Тя се позиционира в обширен двор, заобиколен с каменна стена. Заетата от този двор площ има неправилен четиристранен план, издължен в посока изток-запад. Църквата е почти в центъра на оградения двор. Според запазените основи размерите на църквата са: 31 м дължина и 17 м ширина. Храмът представлява трикорабна, триапсидна базилика с нартекс и ексонартекс /преддверие и външен притвор/. Делението на вътрешното пространство се извършва от две редици колони. Характерна особеност, която подчертава стремежа да се осигури стабилността на сградата, е изграждането на система от контрафорси (подпори). Техният брой е 18, като четири се намират на западната фасада, а на северната и южната има по седем. Олтарът на църквата е образуван от трите полукръгли апсиди и от предапсидното пространство. Централната апсида е най-голяма и се издава на изток пред страничните. В северния кораб и екзонартекса на Дворцовата базилика са открити фрагменти от мозайка, която е покривала подовото ниво на църквата. Свидетелство за богатата декорация на църквата са намерените капители, бази на колони, фрагменти от корнизи и облицовъчни плочи. На юг и изток от базиликата са разположени няколко постройки. Основите им се застъпват предвид това, че са строени и разрушени в различно време. В план те са съставени от наредени в редица квадратни или правоъгълни помещения. Пред фасадите на някои се откриват следи от колонада.
Банята е запазена с част от оригиналния си градеж. Изградена е върху останките от по-ранна баня. През различни периоди от време е претърпяла няколко преустройства. В южното помещение са отоплителните съоръжения. Банята е снабдена с подово отопление т.нар. хипокауст /система от тръби, през които минава горещ въздух/. До западната ù фасада е долепена малка църква, датирана от края на Х – ХІ в. Църковната постройка е кръстокуполна с полукръгла апсида и едноделен притвор. Дължината ù е 10,60 м, а ширината 5,40 м. От нея произхожда голямо количество фрагменти от мазилка със стенописи. Функционално свързана с малката църква е сграда южно от банята. Тя е с правоъгълен план с размери 8 х 6,50 м, с посока изток-запад. Състои се от две помещения с различна дължина.
Цялата площ под каменната настилка на площадите във Вътрешния град е прорязана от многобройни водопроводи, изградени с глинени тръби с или без хоросаново легло. На места са разкрити и оловни тръби с по-тесен диаметър от тези на керамичните. Те са снабдявали сградите на гравитачен принцип, следвайки наклона на терена, с чиста вода от главния водопровод. В рамките на Вътрешния град са разкрити зидани канали, които са събирали отпадни и атмосферни води в централния /голям/ канал. Големият канал е изграден и покрит с варовикови плочи. Каналът е широк 0,5 м. и висок 0,8 м. Създаден е достатъчно голям проход, който осигурявал оттичането, в посока югоизток, на значително количество вода.
Административната сграда е разположена на най-източната ниска тераса, чийто подпорен зид я отделя на запад от Патриаршеския комплекс. Сградата е построена като езически прабългарски храм в началото на ІХ в. Тя представлява два вписани правоъгълника с външни размери 18х14 м. В резултат от това, към три от четирите стени на вътрешният четириъгълник са се оформили неразчленени коридори. Северният коридор е по-широк от южния.
След християнизацията на България, подобно на редица капища, тя не е разрушена, а преустроена и използвана като представителна светска сграда. Южният коридор е оформен като триделно преддверие. Нейната вътрешност през столичния период е обновена, за което свидетелстват откритите късове декоративна украса и прозоречно стъкло. Откритите фрагменти от бази, колони и капители свидетелстват за наличие и на колонади. Предвид близостта ù до Източната порта на Вътрешния град възможно е именно тук да са оказвали първи прием на гостите, докато чакат за среща с владетеля. Подобно на Дворците и тук пространствата около сградата са решени посредством плочници, покриващи трасетата на три водопровода и два канала.
През византийското владичество районът около сградата е гъсто застроен, съобразно нуждите на византийската администрация. Настилките около сградата са запазени. Възможно е и някои от водопроводите и каналите да са продължили да функционират. От изток е прилепена двуделна сграда, с посока изток-запад. Запазеният плочник от север водещ към Сградата с пещи подсказва, че вероятно през този период е имало вход от север. Тя се превръща в стратегия на византийската администрация в града. Тук in situ /на място/ е открита най-голямата колекция от византийски оловни печати, над 500 бр., обхващащи периода от падането на Преслав през 971 г. до 1088 г. Открити са също и оловни ядра и калъпи за тяхното отливане. Именно те дават и названието на т.нар. Административна сграда.
През 90-те години на XX в e открита нова сграда, която е изградена от четири помещения. Зидовете на сградата са градени от плочести камъни и блокове, които са споени с глина. Дълбочината на основата е 0,5 м, а външните размери на сградата са: 10,80 м (север-юг) и 3,25 м (изток-запад).
Вътрешното пространство е разделено на две помещения - северно и южно, застлани с тухли. Сградата е построена върху предхождащи я разрушени съоръжения. Разкрита е още една двукамерна зидана печка, която се е намирала дълбоко под нивото на пода. Сградата е датирана от края на X в. и началото на XI в., тъй като в едно от помещенията са открити оловни печати от този период. Една от хипотезите относно предназначението на сградата е, че тя е била използвана като сграда с производствени пещи. Вероятно за топене на метал, за което подсказва и връзката ѝ с Административната сграда.
В югозападната част на Вътрешния град се развива сложен архитектурен комплекс, чието изграждане започва в края на ІХ - Х в. Той включва няколко сгради с различно предназначение и е ярко доказателство за високата степен на архитектурен замисъл, и благоустрояване на средновековен Преслав.
Малката баня - Открита през 1971г. като изолирана постройка, днес малката баня е част от този дворцови ансамбъл. В план, тя е анфиладен тип с три помещения, които са отделени от тухлени преградни зидове, т.е. преходът е ставал от едно помещение в друго. Приземието, което е вкопано в околния терен, включва огнище в източното отделение и хипокауст от глинени тръби, които преминават в останалите две помещения. През тези тръби топлия въздух циркулира, излизайки от префурниум със засводени отвори. Подовото ниво на същинската баня е издигнато на 0,60 м по – високо и стъпва върху хипокаустовите тръби. В източното помещение са поместени котли за топла вода, второто (средното) е предназначено за съблекалня, а западното е същинската къпалня (баня) с разположена в нея вана. До помещението топлата вода е преминавала по вътрешна инсталация от оловни тръби, а цялостното снабдяване на сградата с вода е ставало чрез водопровод, който е съставен от глинени тръби, минаващи успоредно на външната северна стена.
Малката баня в Дворцовия център на Средновековен Преслав е една класическа планова схема, възприета в старобългарското банско строителство в края на ІХ и Х в. Тя е свидетелство за високата степен на развитие, която са притежавали преславските цивилизация и култура.
Сграда с портик
Комплексът се разгръща западно, непосредствено от Малката баня и представлява сграда със сложен план, ориентирана по оста изток – запад. В приземието си тя е съставена от три големи помещения, които са наредени в редица. Общата ù дължина е 22,60 м, като помещенията са се свързвали с широки 0,70 м проходи. На 2,80 м, пред северната фасада, е развит портик, който е изграден върху масивни каменни пиластри с квадратна форма. Те са били широки 1,30 м, а във височина са се издигали като квадратни стълбове с размери: 0,80 х 0,80 м. Върху тях, пред горния етаж, се е позиционирала широка веранда. В западния край на сградата е добавено малко помещение (3,20 х 1,80 м) , чийто северен зид е в ос пиластровата редица. Пред второто помещение на основния корпус е монтирана пътека от четири големи плочи, които отвеждат до южната стена на водното съоръжение на царската канцелария.
Царската канцелария
Намира на 1,80 м северно от портика и представлява правоъгълна по план сграда с размери 12,70 х 15,30 м, ориентирана по оста север – юг. Вътрешното пространство на приземието е разделено от две двойки зидове на общо 9 помещения, разпределени в три редици. Западната и източна редици са широки по 2 м, а централната 4,70 м. В общия план на постройката доминира централния корпус, който също е разделен от напречни зидове на три помещения – южно с размери 2х4,70 м, средно и северно, които са с по – големи размери /5х4,70 м/. В средата на централното северно помещение са изградени три масивни стъпки – пиластри, които оформят проходна част във вид на двуделен портал.
Царска резиденция
През 2010 г. в западна посока започна разкриването на мащабна по своите размери сграда, която всъщност представлява ядрото на целия архитектурен комплекс – жилищния дворец на царската фамилия. Разкритата част на тази сграда включва централна зала по оста изток – запад, настлана с мраморни плочи и фланкирана /засега/ с три двойки помещения от юг и север. Общите размери на сградата са 19 м по оста север-юг и 16,80 м по изток-запад. Мащабността на сградата, богатството от архитектурни детайли и подови мозайки я определят като личните жилищни части на преславската владетелска фамилия.
През Х в. няколко верижни постройки оформят площад в южната част на Вътрешния град. Площадът е бил с важно значение за цялостния градоустройствен облик на столицата. Централно място на площада заема фиалата (от гръцки език, означава плитка чаша). На 23 м от източната половина на портата е изградено уникално водно съоръжение, наречено фиала. Устройството му е белег за високите достижение на старобългарските архитектура, естетика и градоустройствен замисъл. По форма фиалата представлява кръгъл, отвън, декоративен басейн. Вътрешността на басейна е правилен осмостен, а дължина на отделните му страни е 1,10 м. Тази форма е постигната чрез облицовка с червени тухли, поставени в десет хоризонтални реда, а фугите са обмазани с водоустойчив червен хоросан. От външната страна градежът е от големи варовикови блокове, които са поставени в хоризонтални редове. Формата им е леко трапецовидна и наредени един до друг, споени с бял хоросан, те образуват външния, кръгъл профил на фиалата, който е с диаметър 5,80 м. Горната страна на повърхността на басейна е облицована с полирани мраморни плочи, върху които е стъпвала колонада от мраморни стълбчета, носещи полусферичен, балдахинов покрив. Водоснабдяването е ставало чрез отделни канали от глинени и оловни тръби. На южната стена на басейна е вместен отточен канал, чието начало е керамична тръба с диаметър 0,12 м. В горния край на градежът има още един канал, който преминава по цялата му ширина, като в началото той е от глинени тръби, а във вътрешността на зида - от оловни.
През същият период непосредствено от запад е разположена малка кръстокуполна църква с вписан кръст, три апсиди и едноставен притвор. Дължината ѝ е 13 м, а ширината 7 м. През ХІ в. около църквата се разполагат първите гробове от християнски некропол, използван най-интензивно през ХІІ-ХІІІ в. На по-малко от метър, северно от църквата, е разкрито южното трасе на разширението на преславския аул. .
На запад от южната порта, от вътрешната страна на крепостната стена, са разположени две сгради. Те са разделени една от друга с проход,който е широк почти 5 м. Подобен проход, но с ширина 2,5 м, е оставен между крепостната стена и гърба на сградите. Тази постройка е разположена непосредствено до Южната порта и се състои от единадесет правоъгълни помещения, които са с почти еднакви конструкция и размери. Средните размери на помещенията варират около 5,00 х 4,50 м. Влизането в тях е ставало посредством входове с ширина от около 1,00 м, които са разположени на северните страни на помещенията. Сградата е изградена от плочести ломени пясъчници, разположени в хоризонтални редове, споени с жълта глина. Разпределителните и надлъжните зидове са конструктивно свързани помежду си. В градежът им са използвани речни волутъци и груби ломени камъни. Разкритите подови нива на помещенията са еднакви с тези на терена пред сградата, което не е наложило изграждането на стъпала. Прави впечатление, че помещенията са без подова настилка, а подовите нива на всяко едно от тях са от добре трамбована жълта глина. Дълбоко вкопаните (до твърд терен) основи подсказват, че разкритите помещения представляват долен етаж на голяма двуетажна сграда. Долният етаж вероятно е служил за складови и сервизни цели. Не е изключено и приземните помещения да са били обитавани. Вторият етаж от север вероятно е бил оформен с дървена веранда, която се е издавала извън основите, стъпвайки на колонади. Достъпът до втория етаж вероятно се е осъществявал посредством стълба, разположена вътре в сградата или извън нея.
Втората сграда е разположена на запад от първата. Вътрешността ù е разделена на десет нееднакви по размери помещения, разположени в две успоредни редици. Сградата е изградена от плочест камък на кална спойка. Размерите на помещенията са различни и варират около 4,00 х 3,50 м. Дълбоко вкопаните основи на сградата предполагат, че както и първата постройка, и тази е имала втори етаж. Възможно е неговото разпределение да е било по-различно от приземието. Качването на етажа вероятно е ставало по вътрешна дървена стълба, която води до обширна зала. Стените и на двете сгради са били измазани, както отвътре, така и отвън с фина хоросанова мазилка. Възможно е стените да са били облицовани с мрамор или друг облицовъчен материал. Покривите на сградите са били покрити с керемиди. На север от сградите е бил оформен просторен незастроен двор. В края на Х век сградите са били разрушени, а в следващите години върху тях са били построени по-леки наземни постройки. Масивната конструкция на сградите, функционалната им обвързаност и голямата застроена площ ги определят като граждански постройки с обществено – административен и представителен характер. Допуска се и възможността те да са били обитавани от войниците, които са отговаряли за охраната на владетеля.
Вътрешният град е разположен на висока тераса в подножието на хълма Зъбуите. Простира се на територия от четвърт кв. км., приблизително в средата на Външното укрепление. Има неправилен Г-образен план, предвид разширението на север и образувалата се от изток т. нар. чупка. На този етап от проучванията са разкрити южното, източно и северно трасе на стената. Ширината на основата е 3,20 м. Във височина се е издигала на 10 м, изградена от едри варовикови квадри, като при разширението си от север вътрешността на стената е била изградена от ломени камъни, споени обилно с бял хоросан. Дебелината на стената е била 2,80 м. По северната и източната стена на разширението са били изградени правоъгълни кули, т. нар. бастиони, с цел по-добра отбрана. Тук са и най-запазените участъци, до 10 м, от крепостните стени. Дължината на южната крепостна стена е 148 м, на източната 701 м, а северната се простирала на 558 м дължина.
Кръгли кули са осъществявали връзката при ъглите на укреплението. Те са с външен диаметър от 9 м. Разкрити са и три порти - южна, източна и северна, издигащи се на внушителните приблизително 15 м. И трите порти са със сходен план – успоредно разположени, две двойки, почти квадратни помещения, които образуват проход. Проходът, във височина, се засводява, обединявайки тези помещения в една надвратна кула. В едно от помещенията е разположена вита стълба, като при южната порта тази стълба е от изток. Входът се е затварял с една двукрила дървена врата и една спускаща се по жлебове метална, т. нар. катаракта, чийто механизъм за спускане се намирал на третия етаж. Изключение прави северната порта, наричана и желязна, или главна, тъй като била допълнително снабдена с втора катаракта. Масивната дървена врата се е намирала от вътрешната страна на портата и се е отваряла навътре. Стената е завършвала със зъбери, които оформят бойници. Бранителите на крепостта са обстрелвали вражеските войници от процепите на свода.
На запад от южната порта на Вътрешния град, извън крепостната стена, са запазени основите на голяма сграда. Постройката е дълга около 107 м и е съставена от 18 еднакви помещения, които са конструктивно свързани и без проходи помежду си, ориентирани в южна посока. Стените им са иззидани от плочест пясъчник, от близката околност на Преслав, в хоризонтални редове, като при изграждането им се е използвала и глина. Основите им са от същия плочест пясъчник. Разделните стени на помещенията се допират на север в крепостната стена, която е била използвана като северна стена на постройката. Естественото издигане на нивото на терена е наложило направата на стъпала, които са били на тераси пред помещенията. Пред стъпалата е имало площадка, която е била с бордюр в предната си част. Помещенията имат почти квадратна форма и сходни размери (5 х 4,60 м). Входът на всяко помещение се намира в средата на южната му стена и е широк средно 1,10-1,15 м. Вероятно над тях е стъпвал етаж, а отпред са имали навес. Покривът на сградата е бил покрит с керемиди. Мястото и планът на сградата, знаците, които са врязани в керемидите от нейният покрив, както и богатият керамичен материал (предимно съдове за течности) я определят като държавна постройка със стопански характер. Това вероятно са били магазини, в които се е търгувало с местни и вносни стоки. Сградата е нарочно разрушена в първата половина на ХІ в., във връзка с отбраната на града.
Във Външния град на Преслав, на около 100 м южно от Южната порта, са останките на малка църква, която е построена върху развалините на езически храм. Храмът е съставен от два, включени един в друг, правоъгълника с размери 13,50 х 12,20 м. Зидовете са били с дебелина 1,20 м и са изградени от планински камък, споен с хоросан. Храмът е бил ориентиран на изток. Преправянето на езическия храм в християнска църква се осъществява към края на ІХ и началото на Х век. Източната стена на храма е била разрушена, за да се направи апсида. Дебелината на стените на апсидата не е еднаква, поради неравния терен, а вътрешната ù част е много дълбока. Отвън апсидата е била шестоъгълна. Вътрешното пространство на езическия храм е разделено с напречна стена на две части, образувайки наос и притвор. В четирите ъгъла на първоначалната постройка са били прибавени четири широки контрафорси, които са обхващали като скоби ъглите и са поддържали стените. Това се е наложило, за да може сградата да издържи тежестта на сводът. На западната фасада на църквата е имало три симетрични арки. Между западните части на контрафорсите са вмъкнати два вградени стълба, изградени със самите контрафорси. Те определят местата на трите арки, от които средната е била по-широка и навярно по-висока от страничните.
Кръглата църква, наричана още Златна и Симеонова, е израз на най-високите достижения на старобългарското монументално изкуство. Проучванията на обекта започват през 1927 г. и продължават няколко години до пълното му разкриване. От приписка на Симеоновия братовчед Тудор Доксов научаваме, че църквата е била построена в първите години на десети век. Храмът е разположен на около 200 м южно от южната порта на Вътрешния град. Строителите са натрупали изкуствен насип, на който е построена църквата. Златната църква е с централен план. Кръглият наос (централното помещение) с диаметър 10,50 м е разчленен от дванадесет полукръгли ниши, на западната страна в три от тях са входовете, а дванадесетата от изток е образувала олтарната апсида. Пред челните страни на нишите са се изправяли дванадесет беломраморни колони, отстоящи на 0,60 м от тях, които са поддържали околовръстна галерия и низ от колони за стъпване на купола. В средата на централното помещение (наос) личат останките от амвон (издигната площадка, откъдето проповядва свещеника). Към наосът е пристроен правоъгълен нартекс (притвор), в който четири симетрично разположени колони са поддържали горен етаж, от който се е преминавало в галерията на наоса. В двата ъгъла на нартекса са разположени две цилиндрични кули, като в северната са запазени следи от извиваща се към втория етаж стълба. Притворът е обхванат от север и юг с две външни помещения, а от запад с почти квадратен атрий (двор). На източната стена в южното помещение е бил изграден мраморен баптистерий (кръщелня). Стените на атрия, както и тези на наоса, са разчленени от ниши, пред които има колонада. В центъра на двора има кладенец свързан с литургични нужди.
Освен с оригиналните си архитектура и планова композиция, Кръглата църква е забележителна с богатата си декорация, която съчетава мраморна резба, рисувана керамика и стъклена мозайка. В скулптурната ù украса се срещат елинистически образци, изображения на птици и ловни сцени.
На юг от Кръглата църква е разкрит манастирски комплекс, който е изграден по-късно от църквата. Разкритата на няколко метра южно от църквата верижна постройка, ориентирана запад-изток, е била свързана с жилищните нужди на монасите. Разкритите скриптории (помещения за преписване на ръкописи) и работилници за рисувана керамика, една от които на изток под самата Кръгла църква.