Преславско златно съкровище

    Открито случайно, при земеделски работи преди повече от четвърт век, Преславското съкровище и до днес е една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие. То включва предимно златни накити с висока художествена стойност, изработени в различни техники – клетъчен емайл, филигран, гранулиране, вграждане на скъпоценни камъни. 

    Допълват го принадлежности към дрехи (златни и позлатени апликации и копчета), сребърни лъжици, части от чаша, обкови от рог и петнайсет византийски сребърни монети. Сравнителният анализ на находките, както и липсата на сигурни данни за практикуването на техниката на клетъчния емайл в Преслав, дават основание да се предположи, че голяма част от украшенията са произведени във Византийската столица Константинопол. 

    Спасителните разкопки в м. Кастана (на 3.5 км северозападно от Дворците), където е открито съкровището установяват, че на това място е съществувало селище – предградие на столицата, което е било опожарено и изоставено. Съкровището е било укрито в каменната печка на едно от полувкопаните жилища в него. Данните от проучванията, както и наличието монети от византийските императори Константин VІІ и Роман II (945-959 г.), дават основание укриването на съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969 г. и превземането на града от византийския император Йоан Цимисхи през 971г.