Колекция печати
Oт Древността до наши дни печатите представляват уникално средство за удостоверяване истинността на даден документ или кореспонденция. През Средновековието, те били изготвяни от различен материал, определящ наименованието на печатите – златни /хрисовули/, сребърни /аргировули/, оловни /моливдовули/ и восъчни /керовули/. Te били използвани според ранга на получателя и важността на издавания документ.
Технология
Металните ядра за направата на печати се отливали в керамични или каменни калъпи с издълбани кръгли гнезда. При отливането, с помощта на клечица в ядрото се оформял канал за промушване на шнура, който обвързвал документа - сгънат на руло или като свитък пергаментов лист. Специални клещи (булотирион) оформят печата.
Преславската колекция от средновизантийски печати /971-1088г./, е най-голямата в света открита in situ при разкопките на административна сграда в Дворцовия център. Откритите повече от 500 моливдовула, над 200 оловни ядра и калъпи за отливането им показват, че на това място се е намирало ведомство /Стратегия/, обслужвало представителя на централната византийска власт след превземането на града през 971г.
Колекцията на музея се допълва от печатите на български и византийски владетели и сановници, открити във Вътрешния и Външния град на Преслав, в неговата по-близка и по-далечна околност. Те свидетелстват за активната кореспонденция между българския и византийския владетелски двор не само в столичния период, но и във времето преди 893г., когато Преслав е заемал важно място във военно-административната структура на държавата.
Калъпи за отливане на печати от Стратегията в Преслав
Металните ядра за изготвяне на печати са отливани в керамични или каменни калъпи с издълбани кръгли гнезда. При отливането, с помощта на клечица в ядрото се оформял канал за промушване на шнура, който обвързвал сгънатият на руло или като свитък документ.
Окончателното изготвяне на печата ставало посредством специални клещи /булотирион/, върху чиито рамене били закрепяни матрици с гравирани в негатив изображения и надписи.
Печат на Георги чърнец и синкел български - олово, последна четвърт на ІХ век
Открит в м. Селище
Синкелът е висш духовник - първи помошник на архиепископа. Възможно е собственикът на този печат и архиепископ Георги , който става глава на българската църква в края на ІХ век да са едно и също лице.
Известните два екземпляра на моливдовула /другият се намира в сбирката на НАМ - София/, са най-ранните паметници от този род, изписани с кирилско писмо.
Печат на цар Симеон / 913-927г/ - олово
Печатът е открит край с. Черенча, Шуменско.
Околовръстният надпис - "Симеон Василевс " показва,че моливдовулът трябва да бъде отнесен след коронацията на българския владетел в Константинопол през 913г.
Печат на Теофан - патриций и протовестиарий /927-934г./-олово - Местонахождение: Стратегията в Преслав
Протовестиарият е сановник в Двореца на византийския император. Той се грижел за личния гардероб на владетеля и го придружавал навсякъде, дори по време на военни походи. Протовестиарият бил отговорен също и за личните дела на членовете от императорската фамилия. Според историческите извори, Теофан е главно действащо лице при уреждането на брака между българския цар Петър и византийската принцеса Мария - Ирина /внучка на император Роман І Лакапин/, факт който обяснава наличието на негови моливдовули в Преслав.
Печат на византийския император Константин VІІ /945г./ - олово
Местонахождение: м."Под Зъбуите"- близо до владетелския дворец
Фактът, че Константин VІІ е представен сам, насочва към датирането на моливдовула в 945г., когато династията на Лакапините е отстранена от престола. Кореспонденцията от императора, получена в Преслав, вероятно е съобщавала именно за тези промени, настъпили в управлението на Византия.
Бронзова матрица на цар Петър - копие /?-969г./
Местонахождение: открит при разкопките на Големия Дворец в Плиска
Матрицата е предназначена за отпечатъци върху мек материал /восък , глина/.
Надписът, разположен от двете страни на изображението, е изписан на кирилица.
Това е най-ранният сфрагистичен паметник, в който срещаме българския еквивалент на византийската титла василевс - цар или цесар.
Печат на Алексий Комнин - севаст велик доместик /1079-1081г./ - олово
Местонахождение: Стратегията в Преслав
Доместикът е висш офицер в армията на императора. Печатът принадлежи на бъдещия византийски император Алексий І Комнин /1089-1118г./.
През 1079г. той бил удостоен с титлата севаст, запазена за членовете на императоското семейство и негови приближени.
Василий Глава - спатароипат /60-те-70-те години на ХІ век/ - олово
Местонахождение: Стратегията в Преслав
Някои от печатите в Преславската колекция позволяват да бъде проследена кариерата на техните собственици. Такъв е случаят с моливдовулите на Василий Глава. От известните пет екземпляра става известно, че в началото на своята кариера той е спатароипат /титла по-ниска от тази на патриция/, а няколко години по-късно достига ранга вестарх, който стои на второ място сред ранговете за евнуси. Задълженията на вестарха са свързани с личния гардероб на императора - тържествени одежди, корона, накити и пр.
Печат на Теодор Добромир вестарх /трета четвърт на ХІ век/ - олово
Местонахождение: Стратегията в Преслав.
Кариерата на Теодор Добромир също може да бъде проследена по запазените негови моливдовули.
По - любопитното за този византийски сановник обаче е славянският му произход, както личи от изписаното върху печата фамилно име. Така пред нас е още една жива илюстрация за поли-етническия характер на византийската администрация.