История на Преслав
Средновековната столица Преслав
"Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради,украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: „Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!"
Из “Шестоднев" на Йоан Екзарх -Х в.
Цар Симеон Велики
Художник: Димитър Гюдженов
С тези думи съвременникът на “Златния век” Йоан Екзарх описва великолепието на столицата Преслав. Хиляда години по-късно, преславският учител и археолог Йордан Господинов, в едно от писмата си до проф. В. Златарски пише „...като гражданин на Преслав, по близо ми е до сърцето да зная за миналото на родния град. Туй желание ме кара, макар и с много слабите си сили, да събера всичко онова, що се касае до историята на Преслав…”. Благодарение на неговия ентусиазъм и упорит труд е поставено началото на системните проучванията в Преслав: открити са манастира в м. Патлейна и прочутата икона на св. Теодор, Кръглата (Златна) църква, провеждат се разкопки и в м. Сарай ери. По-късно в изследването на Преслав са привлечени редица учени като Кр. Миятев, В. Иванова, Ст. Станчев-Ваклинов и в по-ново време Т. Тотев, Д. Овчаров, М. Ваклинова и др. Благодарение на археологическите разкопки, които в Преслав продължават повече от столетие, днес знаем, че градът възниква десетилетия преди да бъде обявен за столица - вероятно в началото на ІХ в., при хановете Крум или Омуртаг. Още в предстоличния период Преслав бил здраво укрепен и благоустроен. Той охранявал близките старопланински проходи и едновременно с това бил ханска резиденция. След официалното приемане на християнството (864 г.), в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. Мощните укрепителни стени, важното място на града във военно-административната система на държавата и не на последно място - християнската традиция, която безспорно е съществувала по тези места още през късната Античност, са най-важните причини, които обясняват избора на Преслав за новата столица на християнска България.
През 893 г. свиканият от княз Борис І събор обявява преместването на столицата от Плиска в Преслав и издига на престола Симеон (893-927), признат и от претенциозните византийски автори за един от най-ерудираните владетели на своето време. Според третото решение на събора, българският език е обявен за официален в богослужението и държавната канцелария. Така били създадени всички необходими предпоставки за протичането на онези събития, процеси и явления, наричани днес „Златен век” на българската духовна и материална култура.
Когато разказва за цар Симеон, Апокрифната българска летопис свързва неговото име с мащабна строителна дейност: „...след това прие българското царство Симеон... и великия град Преслав той… гради и създаде в 28 години...”. Това сведение се потвърждава и от археологическите проучвания. Вероятно още в първите години от управлението на Симеон (или последните десетилетия от управлението на Борис І), по-ранната крепост била разширена в северна посока и около нея била изградена втора - външна крепостна стена, която обхващала площ от 3,5 км2. По този начин разширеното пространство на по-ранния аул добило значение на цитадела, наричана още Вътрешен град, който бил център на върховната светска и духовна власт. Площта между двете крепостни стени (Външен град) и близките околности, били същинската градска територия. Тук се издигали болярски имения и манастири, обособени били занаятчийски и търговски райони, както и жилищните квартали на обикновеното население. В скрипториите на манастирите кипяла усилена книжовна дейност, превеждали се от гръцки и се създавали оригинални произведения на български език, а в работилниците на някои аристократични имения, манастири и в производствените квартали изкусни майстори създавали изящни произведения на прочутата преславска рисувана керамика, ювелирното изкуство, резбата върху кост, дърво и камък. Археологическите разкопки доказват, че градът продължава да се развива и достига своето най-голямо великолепие при управлението на цар Петър (927-969г.).
За по-малко от столетие, Преслав се превърнал в един от най-красивите и благоустроени градове на тогавашна Европа. Със своите величествени дворци, храмове и представителни сгради, свързани чрез улици, площади и покрити галерии, българската столица била достойна да съперничи на Константинопол.
Блясъкът на Преслав помръква след смъртта на цар Петър, през 969г., когато българската столица е завладяна от киевския княз Светослав. Две години по-късно, през 971 г. - на Великден, Преслав е превзет от византийския император Йоан Цимисхи и наречен Йоанопол. След възстановяването на българската държавност, в годините на Второто Българско царство, градът е важен административен и митрополитски център, а прилежащата му територия е наричана „Петрова земя”, тъй като станала имение на оттеглилия се от престола цар Петър II. През 1388 г. Преслав е превзет от войските на османския пълководец Али паша.
Днес част от великолепието на някогашната столица е съхранено в Археологически музей „В. Преслав”. За разкоша на преславските дворци и изтънчения вкус на неговите обитатели напомнят изящните образци на преславската рисувана керамика и мраморни архитектурни детайли, а десетките надписи върху камък и керамика свидетелстват за книжовната и просветна дейност. В съкровищницата на преславския музей може да се види и изключителното Преславско златно съкровище, което неволно ни връща към думите на Йоан Екзарх.: „...само с вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота...”.