140 години от Освобождението

3 МАРТ

СБЪДВАНЕ НА ВЕКОВНАТА ВЯРА НА БЪЛГАРИНА

      От падането си под османска власт през 1396 г. ние българите извървяваме дълъг път докато стигнем отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на пробуждането ни  започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава. Този път бе кратък, макар много стръмен и кърваво-мъченически: път на неумолима борба за роден език, за богослужение на църковнославянски, за църковна независимост, за родно училище. Борба повсеместна, в която участваха с перо и оръжие монаси и свещеници, учители и родолюбиви занаятчии и търговци, селяни и граждани, устремени към най-ценното - свободата.

       През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

      Освободителната война на царска Русия и Освобождението на България, които изправиха българския народ на краката му, са естествен завършек на националната българска революция, която през десетилетията на нейния живот струваше много човешки жертви.

     На Трети март преди 140 години бе подписан Санстефанския мирен договор. Тогава, на Трети март, България възкръсва за нов живот. Трети март е свещена дата, защото от нея се правят първите стъпки към утвърждаването на страната ни за суверенна държава. За нас, българите, 3 март 1878, е ден на свобода и въплъщение на едно начало в историческото развитие на България.. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не са били напразно, че тези, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не са дали живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили. На тази дата България се появява на европейската историческа карта.
      Тази дата поражда в нас вдъхновение и преклонение.
      Когато стремежът за свобода е неудържим и желанието за справедливост е    неопреодолимо, то и величавият подвиг - осъществим.
     Всички, които паднаха за свободата на България, остават безсмъртни.   
     Всички, които обичат България, оставят трайни следи.
     Всички, които поддържат българския дух, са славни в новото време.
     Да се извисим над всичко недостойно, за да дадем на бъдещето поколение добър пример и вярна насока за достоен живот.
     В цяла България се издигнаха паметници, които свидетелстват за нашата благодарност.

     Незабравими остават Клисура, Околчица, Шипка и Шейново, Плевен и Стара Загора, Перущица, Батак и много други места за памет и поклон…
 Днес, ние изразяваме нашата признателност към освободителите, прекланяме се пред величавия героизъм на българските опълченци и на всички, загинали за свободата на България. Да празнуваме с искреност и доброта, за да бъде България тази за която са давали живота си сънародниците ни.

                     Честит национален празник!

                     Честит ден на Освобождението на България!