МАЛКОТО ПРЕСЛАВСКО СЪКРОВИЩЕ - XIII ВЕК И МАНАСТИРСКИ СЛЪНЧЕВ ЧАСОВНИК IX - X ВЕК

     Малкото преславско съкровище - XIII век                                         

      Преслав запазва своето значение на важен военен, административен и търговски център през периода на Второто българско царство. В резултат на оттеглянето на цар Петър IV в Преслав целият регион е останал известен като Петрова земя. Центърът на бившата столица е преобразен. На мястото на разрушените сгради изникват нови постройки обслужващи висшето съсловие. Открита е и луксозната за времето си „сграфито“ керамика, накити и множество български и византийски монети от XIII-XIV в. Не случайно и цар Иван Асен II в грамота до дубровнишките търговци, споменава Преслав – значителен търговски център, един от най-желаните от страна на чужди търговци пунктове за търговия.

     Съдбата не подминава и западният корпус на Дворците. Върху руините му изникват нови по-леки постройки. Вероятно те са били опожарени в края на XIII век при намесата на византийският военачалник Михаил Глава при похода срещу Ивайло. Именно в техните останки през 1971 г. се открива изключително рядка находка – съкровище. Това е първата колективна находка от сребърни и златни накити открити в Преслав.

     В добре обработено варовиково блокче с призматична форма е открит цилиндрично гнездо с плътно прилепнал похлупак. Камъкът е бил зазидан в стените на сградата и е служел като скривалище за ценности. Собствениците на накитите най-вероятно са загинали и не са могли да си ги приберат. Предметите от съкровището говорят за богата материална култура през късносредновековен Преслав. Без съмнение те са принадлежали на член на феодалната аристокрация.

                                                                                 Манастирски слънчев часовник от IX - X век

     През есента на 2009 г. във фондовете на НИМ-София постъпва вертикален, каноничен слънчев часовник. Според преносителите, той е открит в региона на гр. Каспичан. Часовникът  е формиран чрез врязване в жълт варовиков блок с дължина 47 см и височина 32 см. Лицето представлява два концентрични кръгови сегмента, като от центъра на полукръговете са гравирани 11 бр. линии. Тези линии отделят 10 бр. равни полета, които маркират и съответните часове. В средата на всяко поле часът е изписан с букви от гръцката азбука например „алфа” е 1, „бета” е 2, „гама” е 3 и т.н.. Интересно е, че върху линиите на третият и деветият час са врязани кръстове с разширени рамене, а в центъра върху шестият час е врязан голям гръцки кръст. Изследователите на този забележителен паметник смятат, че чрез врязаните кръстове върху конкретните часове се маркира времето за богослужение, поради което най-вероятно слънчевия часовник е обслужвал, някое манастирско братство. Позовавайки се върху специфичния начин на изписване на някои от буквите, специалистите смятат, че хронологически часовника попада в IX-X в. На практика експонираният слънчев часовник е единственият открит по българските земи и е част от епохата на княз Борис I и Симеон Велики. В цяла Европа подобни часовници от тази епоха са рядкост, и за разлика от българският те имат разделение на 11 часа, а тук часовете са 10, факт характерен за англосаксонската култура от V – VI в., с което отваряме и големият въпрос за културните влияния през ранното средновековие и пътищата, чрез които те са се осъществявали.