Преславско златно съкровище

   Преди 40г. на 11.04.1978г. е открито случайно, при земеделски работи, Преславското съкровище. Накитите от него и до днес са едни от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие. То включва предимно златни накити с висока художествена стойност, изработени в различни техники – клетъчен емайл, филигран, гранулиране, вграждане на скъпоценни камъни. Допълват го принадлежности към дрехи (златни и позлатени апликации и копчета), сребърни лъжици, части от чаша, обкови от рог и петнадесет византийски сребърни монети. Сравнителният анализ на находките, както и липсата на сигурни данни за практикуването на техниката на клетъчния емайл в Преслав, дават основание да се предположи, че голяма част от украшенията са произведени във Византийската столица Константинопол.

     Спасителните разкопки в м. Кастана (на 3.5 км северозападно от Дворците), където е открито съкровището установяват, че на това място е съществувало селище – предградие на столицата, което е било опожарено и изоставено. Съкровището е било укрито в каменната пещ на едно от полувкопаните жилища в него.   Данните от проучванията, както и наличието монети от  византийските  императори Константин VІІ и Роман II (945-959г.), дават основание укриването на съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969г. и превземането на града от византийския император Йоан Цимисхи  през 971г.

 Колектив (отляво-надясно): проф. Тотю Тотев, проф. Иван Йорданов, Пазач, проф. Стоян Витлянов, проф. Константин Тотев, доц. Стойчо Бонев (Преславско златно съкровище, м. Кастана, 1978 г.)

      Полувкопано жилище в местността Кастана