Google PlusFacebook
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ "ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ"
Обектът е достъпен за хора с увреждания

 Изложба: “Шедьоври на византийското изкуство (IX-XIV в.) от Лувъра”

в Археологически музей “Велики Преслав”

20.06 - 05.11.2018 г.

 

    Изложбата включва предмети от департамент „Произведения на изкуството” на Лувъра.  Повечето от тях се датират в периода IX-XII в, когато развитието на приложните изкуства във Византия преживява своя апогей, а в ателиетата при императорския двор се създават истински шедьоври. Ролята на Константинопол върху различните видове изкуства през този период е изключителна, не само в самата империята, но и далеч зад нейните предели. Огромните богатства, които се стичали към столицата (за сметка на изтощените провинциални области) и разкошът на императорския двор, били недостижим идеал за много владетели от Европа и Азия. В императорските ателиета се създават произведения с най-високо качество, съвършени образци на малките форми на изкуството. Високата художествена стойност на част от експонатите в изложбата (иконата от триптих с изображение на Христос Пантократор, медальоните с клетъчен емайл и керамичните плочки с полихромна украса), свидетелства за тяхната принадлежност  именно към  продукцията на императорските работилници във византийската столица.

    Превземането на Константинопол от кръстоносците и създаването на Латинската империя (1204-1261 г.) водят до упадъка но много видове приложни изкуства. Загубата на столицата обаче способствала за развитието на местните центрове. След възстановяването на  Византийска империя през 1261 г., въпреки разцвета на живописта, мозайките и архитектурата при династията на Палеолозите,  повечето от приложните изкуства вече никога не преживяват същия подем. Въпреки това, традициите на византийското изкуство се проследяват дори и след превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г.

 

 IMG_4134  IMG_4136      Двете плочки произхождат от неразкрити до момента ателиета за рисувана белоглинена керамика от района на Константинопол, Никомедия или Никея (дн.  Истанбул, Измит и Изник в Турция).  Сходството с мраморни и варовикови релефи, принадлежали на църковни  олтарни прегради, дават основание да се предположи, че плочките с изображения на паун и розета, са част от украсата на иконостас или темплон (преграда между олтара и наоса в църковното пространство).  В подкрепа на това предположение са  шестнадесет икони (съхранявани в Художествения музей Уолтърс  и Лувъра),  при които се наблюдават същите елементи: кръгли  медальони около изображенията, кехлибарен фон (имитиращ злато) и сърцевидни листа в ъглите.

 

 

 

IMG_4152    Плочката от триптих е придобита от Лувъра през 1828 г., от колекцията на френския художник и колекционер на произведения на изкуството Пиер Ревоал (1776-1842 г.). Върху нея е представено фронтално допоясно изображение на Христос Пантократор  (Вседържител), който с дясната ръка благославя, а в лявата държи евангелие.  Отворите в четирите  ъгъла свидетелстват, че  плочката е функционирала като централна част  от триптих. Върху неговите странични крила  най-вероятно са били изобразени Богородица и Йоан Кръстител, които заедно с изображението на Христос съставят композицията Дейсис (Моление), или други светци. Образът на Христос Пантократор от Лувъра е почти идентичен с други две изображения върху подобни предмети – от музеите Фицуилям и Ермитажа. Иконографските и стилистични сходства на тези три икони от слонова кост отнасят изработката им  към продукцията на един майстор или едно ателие във византийската столица. 

 

 

 

 

3   Медальонът е част от колекцията на френския политик Виктор Гай (1885-1904 г.), дарена на Лувъра през 1909 г.  Върху него е представен архангел с кръгов нимб около главата, който държи скиптър в дясната ръка и глобус в лявата. Изображението е представено върху фон от изумруденозелен емайл (характерен за византийските клетъчни емайли от IX първата половина на X век.) Медальонът вероятно произхожда от една от подвързиите на книги в Съкровищницата на базиликата Сан Марко във Венеция.  Емайлите върху подвързията  принадлежат към същата група  като тези от короната на император Лъв VI (886-912), което дава възможност за датирането им в края на IX - началото на X век. Производството им следва да се постави в Константинопол.

 

 

 

IMG_4227        Медальонът е закупен от Лувъра през 2004 г. Вероятно е функционирал като  част от украсата на рамка на икона. Върху него е показано бюстово изображение на Христос Пантократор с кръстен нимб около главата, който благославя с дясната ръка, а в лявата държи евангелие с богато орнаментирана подвързия. От двете страни на Христос са изписани буквите IC  XC (Иисус Христос) с титли за съкращение. Изображението е представено върху златен фон, характерен за византийските клетъчни емайли след средата на Х век.  Високото качество на изработка отнася предмета към продукцията на столичните ателиета в Константинипол.

 

 

 

 

 

 

 

IMG_4272     Кръстът реликварий произхожда от района на гр. Кюстендил, България. До нас е достигнала само неговата лицева половина.  В горния край на отвесното рамо е имало две петлици за шарнир (чрез който е ставала сглобката с другата половина), а в долния – една. В центъра е представен Христос в цял ръст, насреща, с кръстат нимб около главата и стъпил върху супендиум (пиедестал или украсена възглавница, атрибут на царска власт). С дясната ръка благославя, а в лявата държи Евангелие. Встрани от раменете на Христос са гравирани буквите IС  ХС (с титли над тях). Върху дясното и ляво рамо на кръста са представени бюстови изображения на Богородица и Св. Йоан Кръстител, сочещи Христос.  Изображенията им са съпроводени с надписи: МР ѲV и IW. В горния край на отвесното рамо е показан бюст на светец  с придружаващ надпис ѲЕОΔ /ОРО(С). Чертите на лицата са изтрити, но около главите личат гравирани ореоли. От вътрешната страна, по напречното рамо и долната част на отвесното рамо е врязан девет редов кирилски надпис, в който са описани съхраняваните в кръста реликви (вж. по-долу). Той свидетелства за българската народност на собственика и гравьора на надписа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

IMG_4243  IMG_4264   IMG_4264

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      Гривните са част от колекцията на френския византолог Гюстав Шлюмберже (1844-1929г.), завещана на Лувъра от притежателя. Вероятно произхождат от територията на дн. България.  Изработени са чрез изковаване върху матрица и допълнително гравиране. Съставени са от две полуцилиндрични части, сглобени чрез шарнири и украсени с изображения на същества от  персийската митология, които често се срещат във византийското и ислямското изкуство: сенмурв, конник, птици и лъвове, вписани в кръгли медальони. Изображенията са рамкирани с геометрични и растителни мотиви.

 

 

 

 

7       Съдът е придобит през 1936 г. в Париж от антикваря Манолис Сегредакис и по-късно подарен на Лувъра. Отнася се  към групата на съдовете от Солун и/или Константинопол. Върху вътрешната страна на купата е изобразен воин пехотинец, с шлем, ризница, щит и копие. Изображението е направено чрез врязване с острие  върху покривен слой от бяла ангоба.